Сега аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната.
Сега аз бих възпяла
оная безпощадната,
отчаяната, закъснялата.
За нея няма място пазено,
тя трябва да руши,
тя трябва да руши
и да прегазва.
Тя трябва да руши
и да прегазва,
да оскърбява
и да бъде оскърбявана.
Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.
Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.
И стъпва тя по папрат
и тинтява,
върви през кал,
през остри кремъци върви.
Защото страшно бърза,
бърза времето,
защото идва
най-жестоката раздяла.
Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.
Не първата възпявам аз,
не първата,
не първата любов,
а закъснялата.
| Теперь я бы воспела
не первую любовь -
бесплотную и белую,
апрельскую, прохладную.
Теперь я бы спела
о беспощадной
отчаянной, запоздалой.
Для неё нет места сохранить,
она должна разрушить
она должна разрушить
и раздавить
Она должна разрушить
и раздавить
и оскорблять
и быть оскорблённой
Не первая пою я,
не первая.
Не первая любовь
а запоздалая.
Не первая пою я,
не первая.
Не первая любовь
а запоздалая.
Она ступает по папоротникам
и горечавке,
Она идет по грязи,
по острым кремням идет она.
Потому что ужасно быстрое,
быстрое время.
Потому что приближается
жесточайшая разлука.
Не первая пою я,
не первая.
Не первая любовь
а запоздалая.
Не первая пою я,
не первая.
Не первая любовь
а запоздалая.
|